Copyrighted.com Registered & Protected  EWYF-AUCZ-AAR8-HLZT Bulgarians: A History of the First Bulgarian Empire

Pages

Wednesday, October 19, 2016

A History of the First Bulgarian Empire



                                     История на Първата Българска Империя




                                                            Децата на Хуните



                                         Петимата синове на хан Кубрат




В началото на 7-ми век хуните и българите които заедно са навлезнали в Европа преди повече от 2 века продължават да живеят полу-номаден начин на живот в степите на южна Украйна около бреговете на Азовско море. Към средата на 6-ти век множеството хуно-български племена са управлявани от хан Кубрат от династичният род Дуло. От този род произхожда и Атила наричан Бич Божи от римляните. Кубрат е основател на стара велика България която след неговата смърт започва да се разпада в началото на втората половина на седми век поради разпри между синове му и външния натиск от запад от страна на хазарите. Въпреки, че Кубрат завещава на синовете си да живеят в мир и съгласие и никога да не се разделят след неговата смърт петимата братя бързо се изпокарват, разделят хората помежду си и всеки поема своя път.



Най големият, Баян, остава там където е роден. Усилията му да спре хазарското нашествие били неуспешни и неговите земи станали плячка на хазарите; той им се подчинил и бил принуден да им плаща данък. Хронистите наричат българите останали под властта на хазарите 'вътрешни' или още 'черни' българи. Арабски пътешественици и историци споменават черните българи и буртасите (друга българска група) като самостоятелни от хазарската власт народности. За тях пишат още и византиийските летописци като патриарх Никифор и Теофан Изповедник, според които два века след разпадането на Велика България българите все още живеят на своите земи и са фактор в региона. Черните българи са споменати и в руския летопис "Повест временьх лет" (932) където се описва война с тях и опустошаването на един български град от русите, които са съюзници на Византия. Българите отговорили с нападения в района на град Херсон (дн. Украйна). Тази им действия говорят, че черните българи са имали самостоятелна държава след разпадането на хазарският хаганат. Екзекуторът на държавата на черните българи е същият Василий II Българоубиец отговорен и за екзекуцията на Дунавска България. През 1016г. Василий изпраща флот срещу размирните българи в Хазария който разгромява армията им, пленява техният архонт Георги Цуло (Дуло?) и го откарва в Константинопол.



Вторият брат, Котраг, поема на север към устието на Волга където по-късно основава Волжска България. Името Котраг вероятно подсказва, че той е управлявал племето котригури/кутригури. По-късно към тях се присъединяват и други български и сродни на българите племена: берсили, сабири, есегели, бутраси. Сред завареното местно население имало славяни, арменци, фини и др. Столица на Волжска България станал град Болгар, построен където се вливат Волга и Кама. Град Болгар с течение на времето станал важен търговски център. През девети век жителите на Волжска България започват да приемат ислямската религия вероятно заради конкретни политически цели. Едната от тях е освобождаване на Волжска България от васалната зависимост от Хазарския хаганат с помощта на мощния тогава Арабски халифат. Волжска България просъществува до 13 век и въпреки решителната си победа в така наречаната Овнешка битка в крайна сметка е разрушена от монголо-татарите.



Четвъртият син, Кубер, се придвижва на запад към Панония където се присъединява към аварите и другите прабългари в централната дунавска равнина. Че там е имало прабългари е извън всякакво съмнение и е почти сигурно, че те са придружавали аварите при голямата обсада на Константинопол през 626г. Вероятно са били от същия родов клон, тъй като по-онова време Кубратовите българи заговорничели с императора срещу аварите. Четвъртият син на Кубрат дошъл, за да се присъедини именно към тях. Панонските прабългари останали подвласни на аварите до началото на IX в., когато ще чуем отново за тях. Куберовите прабългари се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. Обаче бунта срещу аварската власт е неуспешен и Куберовите българи се насочват на юг, към земите на Византия. Аварите ги преследват но биват победени от българите в шест последователни сражения. Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Република Македония. От 675 до 677 г. Кубер прави опит да превземе Солун и градът е обсаден от големи групи прабългари, съюзени с бунтуващите се славяни от околните земи. Продължилата дълго време обсада обаче е неуспешна.





Най малкият, Алцек, мигрира още по далеч и завършва дните си в Равена, Италия. Хронистите обаче използвали Равена като синоним на Италия. В действителност най-младият син стигнал по-далеч. По времето на лангобардския крал Гримуалд (662—671 г.) българина Алцек навлязъл мирно в Италия и предложил на краля да стане негов васал. Гримуалд го изпратил заедно с войската му в Беневент, при сина си Ромуалд, който му предоставил за заселване три села близо до своята столица — Сепинум, Бовианум и Изерния. Той се заселил там с хората си и „до ден днешен“ (един век по-късно) те продължили да говорят отчасти на родния си език.





Така българите се разделили и се разпръснали из Европа, от Волга до Италия. Остава ни само да разкажем за най-могъщия им клон, единствения, оцелял сред бурите на столетията. Аспарух, третият син на хан Кубрат, не така буен, както по-младите си братя, но по-предприемчив в сравнение с по-старите прекосява Днепър и Днестър и достига брега на долни Дунав.



Бележка:

По това време Източната Римска Империя, наричана още и с името Византия била управлявана от император Константин. Византия е литературно понятие въведено след 16-ти век за означаване на Източната Римска Империя.


Източници: 

A History of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman