Copyrighted.com Registered & Protected  EWYF-AUCZ-AAR8-HLZT Bulgarians

Pages

Wednesday, November 2, 2016

Yuezhi and Bulgars

Yuezhi were an ancient Indo-European people who were first reported in Chinese sources as
Yuezhi migration from China to Bactria
The migrations of the Yuezhi through Central Asia
nomads living in an arid grassland area spanning the modern Chinese provinces of Xinjiang and Gansu (northwestern China), before the 2nd century BCE. In the second century BC Xiongnu defeated them and the main body of the Yuezhi, later called the Great Yuezhi,  moved westward into Sogdiana and Bactria, putting an end to Greek rule in both regions. They and related tribes are the Asi (Asiani) and Tocharians (Tochari) of Western sources. About 128 bce the Yuezhi were recorded living north of the Oxus River (Amu Darya), ruling Bactria as a dependency, but a little later the Great Yuezhi kingdom was in Bactria, and Sogdiana was occupied by the Dayuan (Tocharians). The remnant in Gansu were called Little Yuezhi. According to Otto Maenchen-Helfen some of the Yuezhi tribes migrated far to the west and were present in the steppes north of the Caucasus and on the shores of the Black Sea as early as 1st century BC.[1]

During the 1st century BCE, one of the five major Yuezhi tribes in Bactria, Kushanas (Chinese: 貴霜; Guishuang), began to subsume the other tribes and neighbouring peoples. A new dynasty, the Kushan, was subsequently founded by one of the five chieftains among whom Bactria was divided. The Kushan kingdom extended its power southward and eastward into India and northward into Central Asia. From the 3rd century, however, Kushan power declined, and about 400 ce the Kidara dynasty arose in Gandhara; the latter survived only to about 450 ce, when it was overwhelmed by the Hephthalites.

The name Yuezhi


The Chinese name "Yuezhi", written with the characters yuè () "moon" and shì () "clan", is translated as Moon people or Moon clan. The Kushanas, who were among the conquerors of the Greco-Bactrian Kingdom during the 2nd century b.c., are widely believed to have originated as a dynastic clan or tribe of the Yuezhi.

Origin of the Yuezhi


The Yuezhi may have been an Europoid people, as indicated by the portraits of their kings on the coins that were struck following their exodus to Transoxiana (2nd–1st century BCE), portraits from statues in Khalchayan, Bactria in the 1st century BCE, some old place names in Gansu explainable in Tocharian languages, and especially the coins which they struck in India as Kushans (1st–3rd century CE).

Some authors as James P. Mallory and Victor H. Mair relate the Yuezhi with the Massagetae : "(Greater) Yuezhi or in the earlier pronunciation d'ad-ngiwat-tieg, has been seen to equate with the Massagetae who occupied the oases and steppelands of West Central Asia in the time of Herodotus; here Massa renders an Iranian word for "Great", hence "Great Getae". This identification was made by Alexander Cunningham and is supported by B.S. Dahiya (1980, 23) and Edgar Knobloch (2001, 15). Dahiya wrote about the Massagetae and Thyssagetae : "These Guti people had two divisions, the Ta-Yue-Che and Siao-Yue-Che, exactly corresponding to the Massagetae and Thyssagetae of Herodotus... Thyssagetae, who are known as the Lesser Getae, correspond with the Xiao Yuezhi, meaning Lesser Yuezhi."(Dahiya 1980, 23)[2]

The first theory on their origin was developed by W. B. Henning who connected the name of the Yuezhi with the Guti people from the Zagros Mountains in Iran/Iraq who supposedly left their homeland about 2000 BC heading to the Steppes of the heart of Asia, and eventually to the Gansu in China.[3] The only evidence presented by Henning on the basis of similar ceramics is considered to be unconvincing.[4] More convincing argument was made by H. W. Bailey who reconstructed the name of the Yuezhi in 9-10 century Khotan-Saka texts as Gara people. According to Bailey the forms of the name tu-γαρα or Great Gara are many, some of them are Θογαρα (Greek) but also thog-gar/ bho-gar in Tibetian.[5] Mallory and Mair suggest that the Yuezhi and Wusun were among the nomadic peoples, at least some of whom spoke Iranian languages, who moved into northern Xinjiang from the Central Asian steppe in the 2nd millennium BCE

Early history of Yuezhi


The Yuezhi were recorded by the Chinese during the period of Warring States (495-221 B. C.) as
nomadic people living in the the lands of the Western Region, specifically around Dunhuang and Guazhou. The Yuezhi had occupied Dunhuang district and became very strong nation in the
Yuezhi in Dunhuang, China received tribute from Xiongnu Huns
Yuezhi in Dunhuang, China
Northwest China. Han Shu further records:
" The Great Yuezhi was a nomadic horde. They moved about following their cattle, and had the same customs as those of the Xiongnu. As their soldiers numbered more than hundred thousand, they were strong and despised the Xiongnu. In the past, they lived in the region between Dunhuang and Qilian [Mountain](south of Hexi Corridor)" 
The Yuezhi was so powerful that the Xiongnu monarch Touman even sent his eldest son Modu as a hostage to the Yuezhi. The Yuezhi often attacked their neighbour the Wusun to acquire slaves and pasture lands. Wusun originally lived together with the Yuezhi in the region between Dunhuang and Qilian Mountain. The Yuezhi attacked the Wusuns, killed their monarch Nandoumi and took his territory. The son of Nandoumi, Kunmo fled to the Xiongnu and was brought up by the Xiongnu monarch. Gradually the Xiongnu grew stronger and war broke out between them and the Yuezhi. There were at least four wars between the Yuezhi and Xiongnu according to the Chinese accounts. The first war broke out during the reign of the Xiongnu monarch Touman (who died in 209 B.C) who suddenly attacked the Yuezhi. The Yuezhi wanted to kill Modu, the son of Touman kept as a hostage to them, but Modu stole a good horse from them and managed to escape to his country. It appears that the Xiongnu did not defeat the Yuezhi in this first war. The second war took place in the 7th year of Modu era (203 B.C.). From this war, a large area of the territory originally belonging to the Yuezhi was seized by the Xiongnu and the hegemony of the Yuezhi started to shake. The third war probably was at 176 BC (or shortly before that) and the Yuezhi were badly defeated. The forth war was during the the period of Xiongnu monarch Laoshang (174 BC-166 BC) and was a disaster for the Yuezhi, their king was killed and a drinking cup was made out of his skull. Probably around 165 BC the majority of the Yuezhi migrated from the Tarim basin westward to Fergana. They finally settled in Transoxiana and Bactria.[6][7]

Bactria and Transoxiana


The Yuezhi were visited in Transoxiana by a Chinese mission, led by Zhang Qian in 126 BCE which sought an offensive alliance with the Yuezhi against the Xiongnu. The request for an alliance was denied by the son of the slain Yuezhi king, who preferred to maintain peace in Transoxiana rather than seek revenge. Zhang Qian spent a year in Transoxiana and Bactria and later wrote a detailed account about the situation in Central Asia at the time. He reported that the Great Yuezhi continue to live as nomads moving from place to place with their herds, and their customs are like those of the Xiongnu. They have some 100,000 or 200,000 archer warriors.[8]

The Chinese missions to Bactria and Transoxiana may have been driven by other incentives in addition to the possible alliance with the Yuezhi against the Xiongnu. The Chinese emperors during the Han period were interested in possessing the so called Heavenly Horses which had the property of sweating blood. The Chinese poet Li Bai wrote in his "Song of the Heaven Horse" that the horses of Heaven come out of the caves of the Yuezhi and their backs were tiger-striped.[9] In 101 BC the Han emperor Wu sent military expedition to Sogdiana to obtain the so-called Heavenly Horses. The quest for perfect horses may have been more spiritual than practical or military. The emperor Wu even composed a "hymn" as he waited the arrival of 30 "superior" horses. The desire to get Heavenly Horses was driven by the hope that they would carry him to Kunlun Mountains, the holy mountain that was the home of the immortals.[10] Some authorities see a connection between the Heavenly Horses and the yellow mares found in the first royal burial at Pazyryk,[11] and possibly the memory of Yuezhi survived with Pazyryk burials.[12][13]

Customs and language


It is hard to say if the Yuezhi (Yue-Chi) should be included in any of the recognized divisions of Turanian tribes such as Turks or Huns. Nothing whatever is known of their original language. Judging by the physical type represented on the Kushan's coins the Yue-Chi type is Turkish rather than Mongol or Ugro-Finnic. Some authorities think that the name Turushka or Turukha sometimes applied to them by Indian writers is another evidence of the connexion with the Turks. But the national existence and name of the Turks seem to date from the 5th century A.D., so that it is an anachronism to speak of the Yue-Chi as a division of them. The Yue-Chi and Turks, however, may both represent parallel developments of similar or even originally identical tribes. Some authors consider that the Yue-Chi are the same as the Getae and that the original form of the name was Ytit or Get, which is also supposed to appear in the Indian Jat.[14]

According to Hyun Jin Kim the nomadic Yuezhi possessed political institutions that closely resemble the Xiongnu and later Hunnic models. The Chinese refer to the five xihou or Lords of the Yuezhi who rule the five tribes of their imperial confederation. According to Pulleyblank the Yuezhi were Indo-Europeans and they spoke a Tocharian type language.[15] The title xihou corresponds in the pronunciation to what would later become the Turkic title yubgu. This originally Yuezhi royal title appears on the coins of their rulers as IAPGU/yavuga,[16] and it came to the Xiongnu from the Yuezhi.[17] Among the Turks, the title yabgu gained a new lease of life. In the Turkish inscriptions of Mongolia, it refers to a noble ranking immediately after the qagan.[18] Kuyan/gayan was a "common Uechji" symbol for a terrestrial embodiment for the Moon and Milky Way.[19]

Some scholars have explained the words connecting the Yuezhi 月氏 or the Kushans as coming from the Turkic languages, thus concluding that the language of the Kushans was from the Türkic language branch. this theory is inadequate. In the Zhoushu 周書, ch. 50, it is recorded that: “The ancestors [of the Türks] came from the state of Suo 索.”34 It has been suggested that “Suo索” [sheak] is a transcription of “Sacae.” In other words, it may be possible that the ancestors of the Türks originally were kin of the Sacae. If this is true, it would not be difficult to understand why some words and titles connected with the Yuezhi 月氏 or the Kushans can be explaned by the Türkic languages. In the Rājataraṅgiṇī (I, 170) there is a reference to the fact that the Türkic ruler in Gandhāra claimed his ancestor was Kaniṣka, and maybe this is not merely boasting. Other scholars have judged that the language of the Kushans was the Iranian language. This theory is also inadequate, for the following reasons. First, they were a branch of the Sacae, a tribal union composed of at least four tribes, i.e., Asii, Gasiani, Tochari and Sacarauli. Of these there were some tribes who spoke the Iranian language, but also some who spoke Indo-European languages other than the Iranian language, e.g., the Tochari. Next, the tribes that spoke Tokharian were in close contact with the tribes that spoke the Iranian language, and the words connected to them that can be explained with Iranian possibly originally were Tokharian.[20]

Yury Zuev included the Yuezhi (Uechji) among the tribes of early Turks. He wrote that "in the Northern Caucasus they spoke East - Iranian language, and in the Kangju they spoke in Turkic."[21] His sketches about early Türkic tribes and state type confederations showed that "ideological views coincide in many respects and have a common foundation, which ascends to the last centuries BCE. Such foundation was the pantheon of the ancient confederations of Uechji (Yuezhi) and Kangars that left a trace in the ideological complexes of Ashtak Türks, Oguzes, Kypchaks, Az-kishes, Kimeks, Kangly, etc. Certain features of it still are in the folklore of the modern Türkic peoples. The tradition of the ideological continuity is permeating the history of these peoples from extreme antiquity until the new time."[22] Probably one of the most striking customs was the custom of the population to completely shave their heads. "The seven-tribe Uechji -"Tochars” were “White-headed” i.e. with completely shaven heads. "Bold-headness" was equivalent to Moon-headness."[23] Remember that the word Yuezhi is a Chinese exonym, formed from the characters yuè (月) "moon" and shì (氏) "clan" - hence they shaved their heads to resemble the Moon. The same custom is attested among the rulers of Bulgarian Dulo clan : "These five princes ruled the kingdom over the other side of the Danube for 515 years with shaven heads and after that came to this side of the Danube Asparuh knyaz and until now (rules).[24]

The Little Yuezhi


The Little Yuezhi remained in North China and were included into Xiongnu confederation under the name Chieh people (AY: Jie people). Chinese chronicles documented them as one of the 19 tribes of Xiongnu.[25] Obviously their number wasn't small at all, as it is usually assumed, because we are told that between 184 AD and 221 AD there was a serious revolt of the Little Yuezhi in Gansu and the Chinese couldn't suppress it for almost 40 years.[26] At the beginning of 4th century under the pressure of Rouran Khaganate the Little Yuezhi started migration toward Kazakhstan and Bactria under the name War-Huns.[27] In 349 AD there was a massacre of Chieh people in North China, Maenchen-Helfen points out that 200 000 of them were slain. Probably we can consider that as the final date of their migration from North China/Tarim basin toward Kazakhstan and Bactria. The Jie/Chieh who remained in north China became known as Buluoji Bulgars.[28]

The Kushans


About 135 bce a loose confederation of five Central Asian nomadic tribes known as the Yuezhi wrested Bactria from the Bactrian Greeks. These tribes united under the banner of the Kushān (Kuṣāṇa), one of the five tribes, and conquered the Afghan area. The zenith of Kushān power was reached in the 2nd century ce under King Kaniṣka (c. 78–144 ce), whose empire stretched from Mathura in north-central India beyond Bactria as far as the frontiers of China in Central Asia.
Missing Buddha of Yuezhi, Bamiyan valley, Afghanistan
Missing Buddha

The Kushāns were patrons of the arts and of religion. A major branch of the Silk Road—which carried luxury goods and facilitated the exchange of ideas between Rome, India, and China—passed through Afghanistan, where a transshipment centre existed at Balkh. Indian pilgrims traveling the Silk Road introduced Buddhism to China during the early centuries ce, and Buddhist Gandhāra art flourished during this period. The world’s largest Buddha figures (175 feet [53 metres] and 120 feet [about 40 metres] tall) were carved into a cliff at Bamiyan in the central mountains of Afghanistan during the 4th and 5th centuries ce; the statues were destroyed in 2001 by the country’s ruling Taliban. Further evidence of the trade and cultural achievement of the period has been recovered at the Kushān summer capital of Bagrām, north of Kabul, including painted glass from Alexandria; plaster matrices, bronzes, porphyries, and alabasters from Rome; carved ivories from India; and lacquers from China. A massive Kushān city at Delbarjin, north of Balkh, and a major gold hoard of superb artistry near Sheberghān, west of Balkh, also have been excavated.[29]

Connection to Bulgars and Huns


The Great Yuezhi entered Europe together with the Huns and in the beginning they were called with their old name Massagetae.[30] For example St Jerome tells us about the Great Hun raid of 395-6 into Armenia and Syria that " swarms of Huns and monstrous Massagetae filled the whole earth with slauther".[31] However despite the fact that Romans called the Huns Massagetae, the Huns and not the Massagetae, attacked the Alans, who threw themselves upon the Goths.[32] After the battle of Nedao the Huns and Massagetae, the latter called now with the name Bulgars, retreated to their "inner" territory east of the river  Dnieper, as we learn from Jordanes, where they reorganized on a smaller scale.[33][34]
Yuezhi and Bulgars were the same peple; Bulgarians
Bulgars were Yuezhi tribes

The results of the research on the origin of Bulgars lead to one particular region in middle Asia - the lower and middle reaches of the Syr Darya. During the second century AD, the culture of the Sarmatians on the lower reaches of Volga underwent significant changes. The burial rites became more homogeneous and were dominated by a number of new and uncharacteristic for the previous period features such as the northern orientation of the burials, the artificial deformation of the skulls. These features are also found in later Bulgar necropoles. The Huns, Bulgars and part of the Yuezhi share some common burial practices as the narrow burial pits, pits with a niche and the northern orientation of the burials.[35] Yuezhi/Kushans practiced the same annular type of artificial skull deformation as the Huns and Bulgars.[36-39]  The Huns and proto-Bulgarians practiced artificial cranial deformation[57] and its circular type can be used to trace the route that the Huns took from north China to the Central Asian steppes and subsequently to the southern Russian steppes. Circular modification appeared for the first time in Central Asia in the last centuries BC as an ethnic attribute of the early Huns. The distribution of the skulls parallels the movement of the Huns.[40]

Edwin G. Pulleyblank, Yury Zuev and some modern Bulgarian scholars identify the Bulgars Utigurs as one of the tribes of the Yuezhi.[41-43] According to Edwin G. Pulleyblank and Yury Zuev the Utigurs of Menander are Uti, and the word Uti was a real proto-type of a transcription Yuezhi < Uechji < ngiwat-tie < uti.[44]

                                                          

Huns, Bulgars, Yuezhi and Magyars 



Sources for Yuezhi and Bulgars:


1. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81

2. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, The Getes, page 22-24

3. The first Indo-Europeans in history, Henning, W.B. (1978)

4. https://depts.washington.edu/silkroad/texts/hhshu/notes13.html

5.  Indo-Scythian Studies: Being Khotanese Texts; Gara, H. W. Bailey, page 110

6. The Yuezhi and Dunhuang

7. Selections from the Han Narrative Histories, Ta Yue-she (Massagetae)

8. Watson, Burton (1993). Records of the Grand Historian of China: Han Dynasty II (revised ed.).

9. The Silk Road: A Very Short Introduction, James A. Millward

10. The Silk Road: Two Thousand Years in the Heart of Asia, Frances Wood, page 55

11. Chinese and Indo-Europeans, E. G. Pulleyblank, page 31

12. EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, Uechji, page 14

13. The Yueh-chin and their migrations, K. Enoki, G. Koshelenko, Z. Haidary,: The Yueh-chin and Pazyryk, page 177

14. http://www.theodora.com/encyclopedia/y/yuechi.html

15. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), Summary, page 35

16. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press), page 256
17. Turks and Iranians: Aspects of Turk and Khazaro-Iranian Interaction, Peter B. Golden, page 17, footnote 89, Zuev, Early Turks, p.31 : "This title is first of all an Uechji title, or, in the opinion of the eminent scientist [F. Hirth, 1899, p. 48-50], it is a “true Tocharian” title. "

18. ENCYCLOPÆDIA IRANICA, JABḠUYA : "Although yabḡu is best known as a Turkish title of nobility, it was in use many centuries before the Turks appear in the historical record. ... Among the Turks, the title yabḡu gained a new lease of life."

19. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, page 39

20. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 212, 2011, Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania, (Victor H. Mair, Editor) The Origin of the Kushans, YU Taishan, page 15

21. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 153

22. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 178

23. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 71

24. Nominalia of the Bulgarian khans: These five princes ruled the kingdom over the other side of the Danube for 515 years with shaven heads and after that came to this side of the Danube Asparuh knyaz and until now (rules).

25. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, р. 372-375

26. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, р. 170

27. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”, SANPING CHEN, р. 7

28. Multicultural China in the Early Middle Ages, Sanping Chen, p. 83


30. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, The Getes, page 22-24 : Da Yuezhi -> Ta-Yue-ti (Great Lunar Race) -> Ta-Gweti -> Massa-Getae

31. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, p.182

32. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 4-6: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,..."

33. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies 1(982), page 429

34. Encyclopædia Britannica, Bulgar people

35. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov , pages 30-33

36. The Kushan civilization, Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins."

37. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 33

38. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, page 172: "A striking resemblance may also be noted in the deformed heads of the early Yueh-chih and Hepthalite kings on their coinage",

39. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm

40.  Cranial vault modification as a cultural artifact, C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 ; free excerpts : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm

41. EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18)"

42. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, В ТЪРСЕНЕ НА ПРАРОДИНАТА, Проф. Атанас Стаматов

43. ТАРИМ И БАКТРИЯ - В ТЪРСЕНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАРОДИНА, Петър Голийски, сборник Авитохол

44. Chinese and Indo-Europeans, E. G. Pulleyblank, 1966, Cambridge University Press

Wednesday, October 19, 2016

Произход на Българите

Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания, като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите (наричани още протобългари, или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните българи (другите два са траки и славяни). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от Анонимен римски хронограф като хора живеещи на север от планината Кавказ и на запад от река Волга. Те нахлуват в Европа заедно с хуните около 370 AD,[0] и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от Азовско море.[1][2][3]

Хуните 


Около 370 г. група номадни племена наричани хуни нахлуват в Източна Европа. Идвайки от изток, те бързо построяват огромна империя в Централна Европа която достига своя връх под ръководството на Атила (444-453 А. Д.), техният най известен вожд, наричан още Бич Божи от религиозните римляни . Внезапната смърт на Атила, последвана от вътрешна борба за власт между синовете му които са победени в битката при Недао (все още неидентифицирана река в Унгария) през 455г. слагат край на хунската империя. Малко по-късно, както научаваме от готският историк Йорданес хуните се връщат към своята "вътрешна" територия около река Днепър (Украйна), където се реорганизира по-малки мащаби. [4] Хуните продължават да се споменават често и през 6 век под различни племенни имена като утигури, кутригури, оногури, българи, сабири и други. 

Хуните и бурното им нахлуване в Европа е история която често е била разказвана. Но откъде идват те и къде се разпиляват след това ​​са въпроси забулени в мистерия. Някои казват, че те са били хунну, расата която е била терор за Китай и заради която е построена великата китайска стена, една хипотеза предложена за първи път от френския синолог J. Deguignes през 1748; обаче готите които познават хуните най-добре разказват различна история. Те разказват за нечестиви вещици които готският цар Филимер прогонва от своето скитско царство, който при своите странствания се смешават със злите духове на пустинята и от този див съюз биват родени хуните. В тази статия ще се опитаме да надникнем в тайните които висят над степите за да видим дали можем да открием които са били тези хуни и българи чиито окончателно идване през 4ти век променя толкова трайно и дълбоко историята на Европа. В края на нашето изследванеще видим, че както готската легенда така и гениалната хипотеза на Deguignes са всъщност верни. Хуните винаги са присъствали в хвалбите на всеки войнствен народ; Атила е гордо наричан поне братовчед, ако не дядо от всички тях; но от всички тези претенции изглежда, че българите имат най-добро основание: кръвта на Бича Божи сега тече в долините на Балкана разредена от времето и пасторалните славяни. [5]

Българите


Стара Велика България наследява Патрия Оногурия и обединява основните български племена Утигури, Кутригури и Оногури
Стара Велика България наследява Патрия Оногурия

Утигури или Булгар Вунд (vh'ndur, Vanand) е името използвано през 6 век от историци и географи като Мовсес Хоренаци, Прокопий Кесарийски и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на българите които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него, също така наричана и Патрия Оногурия.[6][7] Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[8][9][10][11][12][13][14][15][16][17] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[18][19] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по един и същ начин и имат един и същ език.[20][21][22][23][24] Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с българите.[25][26][27][28][29][30][31] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[32][33] Менандър Protector споменава през 6-ти век утигурски лидер наречен Сандилх.[34][35] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[36] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е "владетел на Уногундурите" и основател на Стара Велика България.[37][38][39]

Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именник на българските ханове.[40][41][42]

                      

Хуните - втори поглед


Римските историци Темистий(317-390), Клавдий(370-404), а по-късно Прокопий(500-560) наричат хуните Масагети.[43] Хуните са наричани Масагети също от Амвросий Медиолански(340-397), Децим Магн Авзоний(310- 394), Синезий(373-414), Захарий Митиленски(465-535), Велизарий(500-565), Евагрий Схоластик(6 век) и други. Същевременно обаче някои историци споменават хуните и масагетите заедно, но все пак като отделни групи хора. Например Йероним Блажени ни разказва за големият хунски поход в Сирия и Армения от 395г. че "пълчища хуни и ужасните масагети изпълниха цялата земя с кланета". [44] Маенчен-Хелфен също отбелязва в своята известна монография, че въпреки че римляните наричат масагетите с името хуни, все пак не масагетите а именно хуните нападат аланите и готите.[45] Според Пулейбланк европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група която пренася името "хуни" в Европа е пряко свързана с хунну(азиатските хуни познати ни от китайската история).[46]  Защо масагети обаче? През 4ти век не е имало масагети които са познати от разказите на Херодот и Страбон от 5ти век преди новата ера. Оказва се, че масагетите заедно с други индоскитски племена, вероятно притискани от разширяващата се персийска империя и последвалата експанзия на Александър Македонски в средна Азия, се прехвърлят в северен Китай където са наричани с името Юеджи. И наистина много учени като Александър Кънингам, Дахия(1980, 23) и Едгар Кноблох(2001, 15) идентифицират Масагетите с големите юеджи: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Масагети. Дахия пише за Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae): "Тези Гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae)) на Херодот ..." (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като Малките гети, съвпадат с Xiao юеджи, което означава, малки юеджи.[47] Джеймс Малори и Виктор Мейър също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите юеджи или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с Масагетите които обитават оазисите и степите на Западна Централна Азия от времето на Херодот; тук Маса е в значението на иранската дума за "Голям", оттам " Големи гети."..."[48][49][50][51]


Утигури - произход и етимология

 

Хунски изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация
Изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация
Разпространението на обичая на изкуствена черепна деформация съвпада с движението на хуните
Разпространението на обичая на изкуствена
черепна деформация съвпада с движението на хуните
Едвин Пулейбланк идентифицира утигурите като едно от племената на юеджите.[52] Идентификацията е подкрепяна от Юрий Зуев и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев утигурите на Менандер са Ути и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията на името Юеджи: Uechji < ngiwat-tie < uti.[53][54][55]

Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална измежду другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на хуните и прабългарите обратно във времето. Според Ото Менхен-Хелфен изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.[56] Хуните и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен[57] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни.

Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[58] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[59] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са юеджите и техните наследници Кушаните.[60][61][62][63] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[64] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[65]

Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[66] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[67]

Композитният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.[70]

Генетични тестове: прабългари


Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, съвременните генетични тестове показват принадлежност към европейското и западното-евроазиатско население.[71] Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предполагат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.[72] Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на прабългарите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.[73]

Генетични тестове: Таримска котловина - България

Хаплогрупата Е-M35 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата Е-M35 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата I-M170 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата I-M170 е местна за Балканският полуостров

Произходът на тохарите и свързаните с тях юеджи е спорна тема. Въпреки това някои обстоятелства могат да бъдат изяснени. Съвременните учени обикновено предполагат, че те са говорили тохарски езици, но тохарският език е засвидетелстван през 8 век AD или около 3000 години след най-ранната поява на европеиди в района на Таримската котловина и Синдзян, северен Китай. Допускането за лингвистична приемственост не е подходяща позиция по подразбиране, особено когато липсват прeки доказателства. Има данни, че европеидното население в Таримският басейн e било смесено с монголоидно население още през ранната бронзова епоха (поне в тяхната митохондриална ДНК).[74] Това намалява нашата увереност, че те са говорели индо-европейски език. Опит да се открие произхода на тохарите е направен чрез внимателно сортиране на Y-хромозомната линия на днешното уйгурско населението на Синдзян за което се предполага, че е абсорбирало предтюркските жители на региона. С премахването на евроазиатските линии които е вероятно да бъдат свързани с хунну, монголите, уйгурите и не-тохарски източници (като ирански и други нетипични за района), филогеографският анализ оставя три кандидат-хаплогрупи: J2-M172, R1a1a-M17 , R1b-M343 (и нейната основна R-M269 подгрупа).[75] Около 80% от общата генетична вариация на съвременните българи попада в хаплогрупите J-M172, R-M17, R-M269, и E-M35, I-M170 .[76] Тъй като хаплогрупите E-M35 и I-M170 са местни за Балканският полуостров преди идването на прабългарите, това води до извода, че е налице изоморфно съответствие между хаплогрупите които могат да бъдат свързани с тохарите юеджи и хаплогрупите които могат да бъдат асоциирани с прабългарите. Изводът корелира с историческите данни, че съвременните българи имат три етнически предци - прабългари, славяни и траки.

Според изследване на Хемфил и Джеймс Малори в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.[77]

Юеджите


Юеджите(Yuezhi) в северен Китай/Таримска котловина преди миграцията
Юеджите(Yuezhi) в северен Китай/Таримска котловина преди миграцията

Юеджите(Yue-Chi) през 1-2 век след заселването им в Бактрия

Прабългарите- миграции в западна Евразия и Европа
Прабългарите- миграции в западна Евразия и Европа

Юеджите са записани в китайските хроники през периода на воюващите държави (495-221 В. С.) като номадни племена живеещи в земите на западният регион, по-специално около Дунхуан и Гуачжоу. Юеджите завземат областа Дунхуан и постепенно стават много силна нация в северозападната част на Китай. В записките Ханшу е отбелязано: " Големите Юеджи са номадска орда. Те се движат наоколо със добитъка си и имат същите обичаи като тези на хунну. Тъй като техните войници са повече от сто хиляди, те са силни и презират хунну В... миналото, те са живели в района между Дунхуан и Килиян [планина] (южно от коридора Хъси). "Юеджите са толкова силни, че хунну монарха Тоуман дори изпраща големия си син Моду като заложник на юеджите. Юеджите често атакуват съседните им усуни заради роби и пасища. Усуните първоначално са живели заедно с юеджите в района между Дунхуан и Килиян (планина). Юеджите атакуват усуните, убиват техният монарх Нандуми и завземат неговата територия. Синът на Нандуми, Кунмо избягва при хунну и е отгледан от техният монарх. Постепенно хунну стават все по-силни и избухва война между тях и Юечжите. Имало е най-малко четири войни между юеджите и хунну според китайските хроники. Първата война избухва по време на царуването на хунну монарха Тоуман на (който умира през 209 B.C), който внезапно напада юеджите. Юеджите искали да убият Моду, сина на Тоуман когото държат като заложник при тях, но Моду откраднал добър кон от тях и успял да избяга в страната си. Както изглежда, хунну не побеждават юеджите в тази първа война. Втората война е била през 7-та година от царуването на Моду (203 г. пр). При тази война голяма част от територията която първоначално принадлежала на юеджите е завладяна от хунну и хегемонията на юеджите започна да се разклаща. Третата войната вероятно е през 176 г. пр.н.е. (или малко преди това) и юеджите понасят тежка загуба.Четвъртата война вероятно е по времето на царуване на хунну монарха Лаошан (174 пр.н.е.-166 пр.н.е.) и e катастрофална за юеджите, царят им е убит и от черепа му е направена питейна чаша. Вероятно около 165 BC голяма част от юеджите мигрират от Таримския басейн на запад към Фергана, като най-накрая се установяват в Трансоксиана и Бактрия.[78][79]
Трудно е да се каже дали юеджите следва да бъде включени в категорията на урало-алтайските племена като тюрки или хуни. Нищо не е известно за техният език. Съдейки по физическия тип представен на Кушански монети, външният им вид е по-скоро тюркски отколкото монголски или угро-фински. Някои авторитети считат, че името Турушка или Турукха с което са ги наричали индийските автори е още едно доказателство за връзката им с тюрките. Но името тюрки и тяхната национална идентичност изглежда се отнася към средата на 5-ти век, така че вероятно е анахронизъм да се причисляват юеджите към тюркските племена. Възможно е обаче юеджите и тюрките да са паралелно развили се подобни или дори първоначално идентични племена. Някои автори считат, че Юеджите са Гети и че първоначалната форма на името е Утит или Гет, като вероятно се появява и в индийските Джати.[80] Според Хиун Ким (Hyun Jin Kim) номадните юеджи притежават политически институции, които поразително много приличат на хунну и по-късните хуни. Китайците споменават пет сихоу или лордове на юеджите, които управляват петте племена на имперската им конфедерация. Според Едвин Пулейбланк юеджите са индо-европейци и са говорели форма на тохарски езици.[81] Титлата сихоу съответства в произношението на това, което по-късно ще се превърне в тюркската титла иабгу. Тази изначално юеджи царска титла се появява на монетите на техните царе като иапгу (IAPGU).[82] и е заимствана при хунну от юеджите.[83] Сред тюрките, титлата иабгу (yabgu) придобива нов живот. В тюркските надписи от Монголия тя се появява като благородническа титла веднага след титлата каган (qagan).[84] Куйан/Каган (Kuyan/gayan) е Юеджи символ за земното въплъщение на Луната и Млечния път.[85]

Облеклото на юеджите и българските национални костюми са еднакви
Описание на облеклото на юеджите е направено по техни изображения върху техстил от Бактрия намерен в северна Монголия[68] и то е почти идентично с традиционното българско облекло.[69]

Език на прабългарите и хуните


Омелян Прицак в своето известно изследване "Хунският език на клана на Атила"(1982)[86] анализира 33-те оцелели хунски имена и заключва, че езика на прабългарите е бил хунски език:
1) езикът на дунавските българи е бил хунски език (стр. 444)
 2) езикът на дунавските българи е имал суфикс /mA/ със същото значение като средновековният тюркски суфикс /mAt/ (най-големият измежду)(стр. 433) 
3 ) в хуно-българският език /r/ в съгласните срички изчезва (стр. 435) 
 4) в хуно-българският език има тенденция за развитие на di > ti > ći ( стр. 436)  
5) в хуно-българският език е имало гласна метатеза bli- < *bil (стр. 443) 
 6) в хуно-българският език е имало начално g (стр. 449) 
7) една от типичните черти на хуно-българската лингвистична група е наличието на струпване в началната позиция на думата(стр. 460) 
 8) хунският език споделя ротацизъм с монголският, старобългарският и чувашкият езици. (стр. 470)
Според Омелян Прицак езикът е бил между тюркски и монголски, вероятно по близко до тюркски език.
Според Антоанета Гранберг хуно-българският език е формиран на северозападните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера.[87] Анализът на чуждиците в славянските езици показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства:[88] тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6-ти век, хуните и прабългарите вече не са там.[89] Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркският език.[90] Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : багатур (титла), бойла (титла). За разлика от тюркският, хуно-българският има начално н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че хуно-българският език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото те очевидно не разполага със структура от едносрични думи.

Приемайки, че връзката юеджи-> прабългари е обоснована достатъчно може да се опитаме да търсим обяснения в запазените данни за езика на юеджите/кушаните и да видим дали може да се открият съответствия. Някои учени обяснянат думите отнасящи се до юеджи(月氏) или кушаните като идващи от тюркските езици, като по този начин се заключват, че езика на кушаните е бил клон на тюркските езици. Тази теория е неадекватна. В Зоушу(Zhoushu 周書), гл. 50 е ​​записано, че: "Предшествениците на тюрките идват от държавата на Суо 索". Предполага се, че "Суо (索)" е транскрипция на Саки (Sakae) или с други думи, вероятно предците на тюрките първоначално са били клон на саките (Sacae). Ако това е вярно, не e трудно да се разбере защо някои думи и титли свързани с юеджите или кушаните могат да бъдат обаснени чрез тюркски езиците. В книгата "Реката на царете" (Rājataraṅgiṇī, I, 170) е отбелязано, че тюркският владетел на Гандхара твърди, че негов прародител е Канишка, великият кушански император и основател на династията на кушаните, и може би това не е било просто хвалба. Други учени считат, че езикът на кушаните е бил ирански език. Тази теория е също така неадекватна, поради следните причини. Първо, те са били клон на саките, племенен съюз съставен от най-малко четири племена, Аси, Гасиани, Тохари и Сакараули. От тях някои племена са говорили на ирански език, но също така някои са говорили индоевропейски езици, различни от иранския език, например, Тохарите. На следващо място, племената които са говорили тохарски са били в близък контакт с племената които са говорели ирански език, така че думите, които могат да бъдат обяснени чрез иранския език вероятно първоначално са били тохарски.[91]

Юрий Зуев включва юеджите (Uechji) сред племената на ранните тюрки. Той пише, че "в Северен Кавказ те са говорили на източно-ирански език, а в Кандзю са говорили тюркски език".[92] Неговите есета за ранните тюркски племена и държавен тип конфедерации показват, че "идеологическите възгледи съвпадат в много отношения и имат обща основа водеща до последните векове преди новата ера. Такава основа е пантеона на древните конфедерации на юеджите и канглите, които са оставили следи в идеологическите комплекси на аштак-тюрките, огузите, куманите, кимеците и т.н. Много аспекти са все още във фолклора на съвременните тюркски народи. Традицията на идеологическа приемственост прониква историята на тези народи от дълбока древност до съвремието."[93] Вероятно един от най-забележителните е обичаят на населението напълно да бръснат главите си. Седемте племена юеджи-тохари са били белоглави т.е. с напълно бръснати глави. Ритуалното гологлавие е било еквивалентно на Луно-главие.[94] Спомняйки се, че думата юеджи е китайски екзоним образуван от две думи yuè(月) "Луна" and shì(氏)"клан" - следва, че те бръснели главите си за да приличат на Луната. Не е изненадващо да открием същият обичай сред владетелите на българският клан Дуло: "Тези петима царе управляваха царството от другата страна на Дунава 515 години с бръснати глави и след това дойдоха от тази страна на Дунав княз Аспарух и до сега (управлява). "[95]

Малките юеджи 


Малките юеджи остават в северен Китай и са включени в състава на
Прабългарин яздещ наобратно
Стрелец яздещ наобратно
конфедерацията 
хунну под името дзие (Chieh, АУ:Jie people). Китайските хроники ги посочват като едно от 19-те племена на хунну.[96] Техният брой съвсем не е малък, както обикновено се счита, за което съдим от факта, че в периода между 184 AD до 221 AD, почти 40 години е имало бунт на малките юеджи в Гансу, северен Китай, който китайците не успяват да погасят 40 години.[97] В началото на четвърти век се установява Жоужан хаганата на територията на днешна Монголия и под неговия натиск малките юеджи започват миграция към Казахстан и Бактрия под името хвар-хуни.[98] През 349 AD е имало масово клане на дзие (Chieh) в северен Китай, Ото Менхен-Хелфен посочва, че 200 000 от тях са били изклани. Вероятно това е крайната дата която може да приемем за миграцията на малките Юеджи от северен Китай/Тарим към Казахстан. Част от малките юеджи в северен китай биват наричани с името булодзи.[99]


Кутригурите


Кутригурите от византийските източници се идентифицират с Кидар българите от арменските източници,[100] които от своя страна Дейвид Ланг идентифицира с кидаритите.[101] Кидаритите които се появяват в Казахстан и Бактрия през 4ти век са клон на малките юеджи,[102] наричани са червени хуни[103] и са изобразявани на согдийските монети като ездачи яздещи наобратно.[104] Част от тях наследяват кушанската империя и са наричани малки кушани.[105][106] Предвид на историческото минало на малките юеджи (едно от племената хунну) следва, че Кутригурите са принадлежали към хунската група с която прабългарите навлизат в Европа.[107][108][109] В този смисъл не е невъзможна идентификацията която прави Омелян Прицак който свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от именникът на българските ханове e самият хунну император Маодун.[110] Китайското наименование на хуните-кидарити е жидуло(Jiduolo).[111]


Родът Дуло

Тамгата на рода Дуло
Тамгата на рода Дуло

Родът Дуло (наричан още и Дуло клан) е династията от която произлизат ранните владетели на прабългарите. Въпреки, че са предложeни множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[112] Много учени приемат, че династията има хунски произход като първите две имена в списъса на българските ханове са всъщност Атила и неговият трети син Ернак.[113][114][115][116] Според Стивън Рънсиман предвид на всички исторически обстоятелства и поразителната прилика на имената Ирник и Ернак, би било ненужно хиперкритично да не се проследи българската владетелска династия до самият Атила.[117] Според една от хипотезите името Дуло е изопачена форма на името на Атила.[118]

Родът Вокил


Вокил (Укил) е прабългарски династичен род от който произхождат няколко български владетели, управлявали България през 8 век: Кирмисош, Винех, Сабин и Умор. произходът на рода Вокил е сред племената Огил (Augals) които заедно с асите, тохарите и сакараулите унищожават гръко-бактрийското царство през втората половина на 2 век ВС. За разлика от асите и тохарите които започват своято миграция от северозападен Китай, Ю. Зуев проследява Вокил/Огил/Augals до племената Утзе/Utsze, живеещи до езерото Байкал, които също са разбити от хунну.[118A]

Хуните - трети поглед


Ото Менхен-Хелфен в известната си монография "Светът на хуните"[119] пише, че всъщност ние не знаем нищо за индоевропейските езици, говорени северозападните граници на Китай. Всичко което знаем за езика на хуните са лични имена и три индо-европейски думи, които са били изучавани повече от век и половина. Племенните имената изглеждат от тюркски произход. Личните имена попадат в 3 основни категории:

1) тюркски

2) ирански

3) с неизвестен произход (тук не броим очевидно германските имена, чийто произход е очевиден)

Примери за такива имена (отнасящи се до българският клон на хуните) са:

Заберган - хуни кутригури - Ζαβεργάν; персийско

Сандилх - хуни утигури - Σάνδιλ; тюркско

Аспарух - владетел на утигурите, основател на Дунавска България - вероятно иранско (Менхен-Хелфен, стр. 384)
Внимателното анализиране на горната информация показва, че е налице съответствие между възможният език на юеджите и възможният език на европейските хуни. За съжаление, трябва да се сравнява един непознат език с друг непознат език - една доста трудна задача. Въпреки това някои факти се изясняват - и двата езика проявяват характеристики от тюркските и иранските езици. Не трябва да се забравя, че според Омелян Прицак много имена изглежда че имат монголски произход. Идеята, че българските племена са били увлечени в Европа от малък хунну фрагмент мигриращ на запад има дълга история зад гърба си. Едвин Пулейбланк, според когото е малко вероятно езикът на хунну да е бил тюркски или монголски (или всяка форма на алтайски), счита че точно такъв е случаят. Според Пулейбланк, който идентифицира хуните-утигури с юеджите, европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името хуни е пряко свързана със северните хунну.[120] Ото Менхен-Хелфен също отбелязва в своята монография, че въпреки приравняването на хуни и масагети от римските историци, не масагетите, а хуните са тези които нападат аланите и готите. Също така е естествено да се предположи, че юеджите са имали много монголски заемки в езика си още от самото начало - населението на Таримския басейн е имало монголоидни примеси от ранната бронзова епоха. Последните проучвания показват, че популациите на Таримския басейн са използвали различни езици и писмености, документирани са 17 езика и 24 различни азбуки, и сред тях са прото-тюркски, монголски и персийски.[121] Според някои изследователи в съвременният български език има много думи с тохарски произход.[122]

Готската легенда за произхода на хуните


Връзка между тохарите и хуните прави А. Бернщам който подчертава, че е важно да се види, че частично хуните имат директен европейски произход като готската легенда следва да бъде прочетена по следният начин:

"В края на 4-ти век името "хуни и тохари" (Faunos-Ficarios) прониква за последен път в готската легенда вкоренена в аналитичната традиция за произхода на западните хуни: "Филимер, готският цар и син на Великият Гандарик ... научил, че сред неговите хора има вещици, които той нарича "Haliarunna" или "дяволска магия" в готския език. Те били изгонени по негова заповед и осъдени да скитат в степите далеч от готския лагер . Горските хора Fauns - Fikars (хуни и тохари), при вида на скитащите в пустинята вещици се съвкуплили с тях и така произлезнал този варварски народ - хуните. И в silvestres homines, дървесните хора от Естествената история на Плиний, виждаме гръцкото ακατζιροι, латинското Akatziri, тюркското Agacheri и Yiysh-teem ("дървeсни хора") на иранските и тюркските автори. В този случай, според тази версия, на тюркоезичните хуни - Agacheri трябва да гледаме като на западен клон на "хуните и тохарите" от Жетису."[123]

Заключения: произходът на прабългари и хуни


Липсата на информация за историческа миграция на хунну- 'хуни' на запад преди края на 4-ти век, и съществуването на 'хунско' население по източните граници на Европа през 3-ти век и по-рано, води до заключението, че в композицията на западните хуни са участвали и други племена, и на първо място на юеджите-масагети. Хунската група с която прабългарите навлизат в Европа са група племена на малките юеджи които в своята миграция увличат племена на големите юеджи. Кутригурите са принадлежали към хунската група племена.

Кратка история на прабългарите


Според Прокопий на изток от Азовско море и на север от Кавказ живеел хунски народ, като царят на тези хуни имал двама сина, Кутригур и Утигур. Царят, посочен от Прокопий е най-вероятно Ернах, третият син на Атила. След смъртта на този цар, двамата сина разделилихората на две племена, Кутригури и Утигури. Анализирайки летописите на античните историци Васил Златарски заключава, че името Българи се е използвало и за двете племена, но през 6-ти век племенните имена са предпочитани от Източната Римска Империя поради различната политика която тя има към тези две племена.[124]

В средата на 6 век император Юстиниан, нападнат от кутригурите водени от техния лидер Киниалон, подкупва техните роднини утигурите водени от Сандилх да нападнат кутригурите в гръб. Последвалата междуособна война между двете племена ги отслабва и прави уязвими към аварската атака скоро след това.[125] Около 568г. някои групи кутригури минават под контрола на аварите (Varchonites), които мигрират към Панония. Почти по същото време източните прабългарски групи по северните брегове на Черно море, утигурите, са завладяни от Западния Тюркски Хаганат (който яростно преследва аварите).[126] Поради гражданска война западните тюрки се оттеглят обратно в Азия не по-късно от 603г. според Златарски. Утигурите на Кубрат в съюз с Византия побеждават аварите и заедно с кутригурите се обединяват в конфедерация Патрия Оногурия преименувана на Стара Велика България. След смъртта на Кубрат в 665г. империята му е разделена между синовете му,[127] като наследникът Батбаян се подчинява на хазарите, втория син на Кубрат, Котраг, се заселва при реките Волга и Кама, където основава държавата Волжка България.[128] Другите синове на Кубрат, отнасят името утигури към Дунав и Панония Секунда през април 677. Някои остават под властта на Аварския Хаганат, докато други се придвижват на юг до равнината Пелагония под ръководството на Кубер. Утигурите на хан Аспарух,[129] успешно завземат южните брегове на река Дунав след битка при Онгъла, и установяват държавата която ще се превърне в съвременна България. През 8-ми век, българите на Кубер се сливат с българите на Аспарух, които през това време вече владеят двете страни на река Дунав.


Систематизация на теориите за произход на прабългарите


Тюркска (Огурска) хипотеза


Според тази хипотеза прабългарите са тюркски племена, така наречените огури. Тази хипотеза е активно разработвана в последно време от Петър Голдън според когото огурите навлизат в южно-руските степи в периода 460-470г. и се смесват с остатъците от хуните. Огурската хипотеза се изправя пред множество проблеми които не може да обясни като генетичните тестове и множество исторически данни за присъствие на прабългари западно от Волга и северно от Кавказ още от 3ти век. Не става ясно какво общо има между българите и хуните и как така те се се смесват толкова бързо. За да се обяснят тези (а и много други)проблеми се прибягва до предположения които противоречат на здравия разум, като например че прабългарите са малобройна група хора които се стопяват в славянското море. Докато наистина някои предположения твърдящо точно обратното също звучат нереалистично(че прабългарите са били 1 милион[130]), най-вероятно истината е посредата. Излишно би било да влизаме в детайлни изчисления и няма как да не се съгласим със заключението на Стивън Рънсиман който пише в своята книга относно битката при Онгъла, че племе което е било способно толкова лесно да разбие голяма и добре тренирана имперска армия трябва да е било със значителна големина.[131] Друг огромен проблем за огурската хипотеза е факта, че никой и никъде не е документирал съществуване на някакви огури в Азия. Такива хора няма документирани нито в китайските, нито иранските или индийските хроники но това не притеснява Петър Голдън (който е с турски произход). Тук стигаме и до въпроса кои са тюрките и какъв е техният произход. След като се твърди, че прабългарите са тюрки, то трябва да е ясно кои са тюрките.

Наименованието „тюрк“ и използвано за първи път официално като политическо име в средата на 6 век век и е документирано в китайските източници като етнонима Tujue но неговата точна форма е маскирана от китайските символи и остава спорна.[132][133] Само, че тези тюрки от 6ти век не са първите тюркско говорящи хора документирани в източниците. Първите тюркско говорящи хора документирани в китайските източници са три групи племена, Динлин, Gekun (или Jiankun) и Xinli произхождащи от южен Сибир, северно от планините Алтай. Важно е да се отбележи, че тюрките не произхождат от Алтай. Тези племена са завладяни от хунну императора Маодун след като той покорява източните варвари(монголите) и юеджите. Съществува връзка на историческа приемственост между племената Динлин документирани от времето на династията Хан и племената Тиелъ от 5-6ти век, от които впоследствие произхождат Уйгурите. Gekun/Jiankun обикновено се идентифицират с киргизите. Името Xinli е най-вероятно същото като Xue от китайските източници от 7ми век, транскрипция на тюркското племенно име Syr от Орхонските надписи.[134][135]

Няма никакви научни доказателства за миграция на гореспоменатите тюркски племена преди средата на 6ти век. Тюркски националисти обаче твърдят, че експанзията на пратюркските народи през Евразия е включвала скити (ишкуз), хунну, хуни, сармати, хазари, печенеги, алани, кимери, масагети и други степни народи. Дори е съчинен специален термин с който да бъдат наричани тези индо-скитски племена - така наречените огури, като се претендира, че те са говорели специална форма на тюркският език или така нареченият огурски. В действителност езика на всички номадни племена които навлизат в Европа до 7ми век е напълно нeизвестен и съществуването на специфична тюркска група Огури не е нищо повече от една хипотеза.[136] При все, че някои от тези народи биха могли да представляват в някаква степен пратюркски или тюркски племена или племенни съюзи, повечето от тях се смятат широко за нетюркски. Определено в по-късни времена печенегите са били тюрки, но за хазарите, кимерите, аланите, масагетите, сарматите и скитите се смята, че са ранни индоевропейци.

Всичко това показва, че тюрко-огурската хипотеза за произхода на българите е типичен пример за псевдонаука. Пренебрегват се историческите и археологичните данни за присъствие на протобългарски племена западно от Волга още от 3ти век AD докато данните за миграция на прототюрките в западна посока са от края на 5ти век в района на Жетису. Твърди се протобългарите са били силно тюркизирани но не се дефинира понятието "силно тюркизирани" и то остава без съдържание. Предполагаемата "тюркизация" на ранно-средновековната българска култура не може да бъде подкрепена от археологични доказателства и остава априорно предположение. По този начин лъсва една голяма измама базирана основно на тълкуване на няколко имена от именика на българските ханове. Забравя се също така, че кланът Дуло има хунски а не български произход. Следователно съществуването на специфична тюркска група, така наречените огури, е просто само хипотеза[137], а да се наричат индо-скитските племена с името огури си е откровена порнография.

Иранска хипотеза за произхода на българите


Автохонна хипотеза за произхода на българите


Предвид на идентификацията гети(едно племената на траките)-> масагети -> юеджи -> утигури изложена по-горе се оказва, че автохонната теория за произхода на прабългарите не е чак толкова невероятна, колкото може-би изглежда на пръв поглед. Според изследване на Хемфил и Джеймс Малори в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.

Цитирани източници за произхода на българите


0. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, page 37: "It is generally accepted that the Bulgars came to Europe either slightly earlier or during the Hunnic invasion"

1. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People

      2. Embassy of Republic Bulgaria in the USA, The Bulgarians

      3. The History Files, Huns

      4. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies (1982)

      5. Runciman, Book I: THE CHILDREN OF THE HUNS, стр. 4-5

      6. The Huns, Rome and the Birth of Europe, 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants."

      7. Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..."

      8. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group." 

      9. Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach." 

      10. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : "(2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another" 

      11. SOME REMARKS ON THE CHINESE "BULGAR", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " 
       
      12. History of the Later Roman Empire, J.B. Bury: " The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts."

      13. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296

      14. Great Walls and Linear Barriers, Peter Spring, page 199 : " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs."

      15. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, page 5: '' On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars."


      17. Information and Frontiers: Roman Foreign Relations in Late Antiquity, A. D. Lee, ( 1993 Cambridge University Press), page 37: " Utigur Huns"

      18. Pritsak, 1982: pages: 435, 448-449

      19. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски

      20. The World of the Huns, O. Maenchen-Helfen, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language."

      21. The Hunno-Bulgarian Language, 2008, Antoaneta Granberg, Göteborg University, page 6: " The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other "barbarian" languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure."

      22. The Empire of the Steppes, Rene Grousset, page 79: " Other Hun clans survived north of the Black Sea in two hordes : the Kutrigur Huns, who led a nomadic life northwest of the of Azov and the Utigur or Utrigur Huns, whose haunts were by the mouth of the Don."

      23. The Cambridge Medieval History, volumes 1-5, " ... Kutrigur and Utigur Huns..."

      24. Justinian and the Later Roman Empire, John W. Barker, (1966, University of Wisconsin press) page 199: " ...Utigur Huns..."

      25. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: "Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars"

      26. The Age of Justinian, J. A. S. Evans, (1996) page 91: "... Utigur or Onogur Bulgars"

      27. Justinian, John Moorhead, 1994, Taylor&Francis

      28. Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars..."

      29. Early Medieval Europe, Roger Collins, (1991) page 206: "...Utigur and Kutrigur Bulgars... "

      30. The Cambridge History of Greek and Roman Warfare, Volume 2, Philip Sabin, Hans van Wees, Michael Whitby, pages 240,248: " Utigur Bulgars"

      31. Armies of the Dark Ages, Ian Heath, ( 1979), page 53: " The Onogurs appeared after the disintegration of the Hunnic empire,...The Onogur tribes toghether with the Kutrigur and Utigur Huns, ....Once independent they adopted the name Bulgar..."

      32. The Huns, Rome and the Birth of Europe, 2013, Cambridge University Press, Hyun Jin Kim , page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "

      33. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kutrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion"

      34. The World of the Huns, Maenchen-Helfen, Otto J. (1973), Chapter IX. Language: 6. Turkish names : Studies in Their History and Culture. University of California Press. p. 412

      35. Die Goten auf der Krim, Wilhelm Tomaschek, page 12

      36. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri."

      37. Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24

      38. The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66: " Meanwhile in the Steppes and the region around the sea of Azov dwelled the Onogur Bulgars. They were seminomadic,ethnically mixed people under a Bulgar chief. According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure. In 635 the Onogur chief Kovrat led a revolt against the Avars which succeeded in driving them from his land and putting an end to Avar suzerainty over the Onogurs"

      39. Bulgarian Centuries, Volume 1

      40. Runciman, Book I, THE CHILDREN OF THE HUNS (1930), page 4: "Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs.", for identification Ernach and Irnik see Appendix III, page 35: "There then followed the Khan Sevar, till 739; but of him we know nothing, save that, like his predecessors, he was of the family of Dulo. In him this great house, the House of Attila, died out."

      41. The Huns, Rome and the Birth of Europe, 2013, Cambridge University Press, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe."

      42. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, (1976) page      49: "Then came Khan Sevar, who ruled until 740, and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne; with him died out the lineage of Attila the Hun "

      43. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,..." p. 4

      44. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, p.182

      45. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,..." p. 6

      46. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"

      47. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, page 22-24

      48. Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99

      49. THE STRONGEST TRIBE, Yu. A. Zuev, page 33: "Massagets of the earliest ancient authors... are the Yuezhis of the Chinese sources"

      50. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, p. 201/note 79


      52. Chinese and Indo-Europeans, E. G. Pulleyblank, 1966, Cambridge University Press, стр.18

      53. EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) " 



      56. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 443 

      57. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, Dec 2010 / Vol. 29 / No. 6

      58. Cranial vault modification as a cultural artifact, C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 ; free excerpts : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm

      59. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996

      60. The Kushan civilization, Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins."

      61. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 33

      62. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, page 172: "A striking resemblance may also be noted in the deformed heads of the early Yueh-chih and Hepthalite kings on their coinage",

      63. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm

      64. The Yuezhi Migration and Sogdia, Craig Benjamin,(2003), http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html

      65. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81

      66. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc.

      67. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov , page 30

      68. Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia Sergey A. Yatsenko Russian State University for the Humanities, Moscow, page 41, paragraph 2 : " The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red."

      69. http://www.shevitsa.com/

      70. Senior, R. Indo-Scythian Coins and History,London, 2001, p.xxvii

      71. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People

      72. Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians, D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva

      73. Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, Sena Karachanak et.al.

      74. Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age, Chunxiang Li et al. (incl. Victor H Mair)

      75. On Tocharian origins

      76. Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, S. Karachanak et al.

      77. Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. :

      "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE.",
      http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ajpa.10354/abstract

      78. The Yuezhi and Dunhuang

      79. Selections from the Han Narrative Histories, Ta Yue-she (Massagetae)

      80. http://www.theodora.com/encyclopedia/y/yuechi.html

      81. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), Summary, page 35

      82. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press), page 256

      83. Turks and Iranians: Aspects of Turk and Khazaro-Iranian Interaction, Peter B. Golden, page 17, footnote 89, Zuev, Early Turks, p.31 : "This title is first of all an Uechji title, or, in the opinion of the eminent scientist [F. Hirth, 1899, p. 48-50], it is a “true Tocharian” title. "

      84. ENCYCLOPÆDIA IRANICA, JABḠUYA : "Although yabḡu is best known as a Turkish title of nobility, it was in use many centuries before the Turks appear in the historical record. ... Among the Turks, the title yabḡu gained a new lease of life."

      85. EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 39

      86. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies 1(982)

      87. The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbook

      88. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic, Antoaneta Granberg

      89. Pulleyblank 1963: 239-265

      90. Pulleyblank 1963:240

      91. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 212, 2011, Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania , (Victor H. Mair, Editor) The Origin of the Kushans, YU Taishan, page 15

      92. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 153,

      93. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 178,

      94. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 71,

      95. https://en.wikipedia.org/wiki/Nominalia_of_the_Bulgarian_khans

      96. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 372-375

      97. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 170,

      98. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”, SANPING CHEN, стр. 7

      99. Multicultural China in the Early Middle Ages, Sanping Chen, page 83: " The Huns and Bulgars: The Chinese Chapter", p. 90: "To summarize, the Buluoji, or the Bulgars of China according to Boodberg, appear to be a group that consisted of the remnants of the Xiongnu confederation that were not absorbed by the succeeding Xianbei conglomerate, with conspicuous Europoid admixture. Their cultural and linguistic affinity seems at least partially Altaic."

      100. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие, В. Златарски

      101. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, https://books.google.bg/books/about/The_Bulgarians.html?id=8EppAAAAMAAJ&redir_esc=y

      102. A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal, Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, „The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...“

      103. Kuṣāṇa Coins and Kuṣāṇa Sculptures from Mathurā, Gritli von Mitterwallner, Frederic Salmon Growse, p. 49

      104. History of Civilizations of Central Asia, р. 120: "...the presence of Kidarites in Sogdiana is provided by early Sogdian coins with the image of an archer on the reverse and the word kydr (Kidara) in the obverse legend."

      105. COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, р. 279

      106. THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: „The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.“

      107. History of the Later Roman Empire, J. B. Bury, CHAPTER XX, § 2. The Gepids and Lombards; Kotrigurs and Utigurs, „The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs – the descendants of Attila's Huns – who had their homes in Bessarabia and Walachia.“

      108. Encyclopedia Britannica, Bulgars

      109. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, р 35: "The following year, Boyan, khaqan of the Avars, sent ten thousand Bulgars and Kutrigurs against the Romans in Dalmatia, where they destroyed forty Roman castles. ... "

      110.  The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, р. 59

      111. Sasanian Persia

      112. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press(2000), p. 66: "According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure."

      113. Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3: "The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach."

      114. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, p. 415: "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List."

      115. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, p. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"

      116. The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, р. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach."

      117. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, Appendix III, р. 280: "Under these circumstances, especially considering the remarkable similarity of the names, it is surely unnecessarily hypercritical to refuse to identify Irnik with Ernach, and not to trace the Bulgar royal line from Attila."

      118. Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Volume 11, р. 228

      118A. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, 2002, стр. 56: "The transcriptions Hutsze and Utsze (< uo-g'iat/kiat) are of the same order, they reflect the original ethnonym Uokil/*Uogil. Dinlins, near whom Uokils lived in the Baikal area, were possessors of “high wagons" Gaoche (Khocha, Tochars)", стр 55:"Hun's defeat of Uechji (Pin. Yuezhi) (Uti/Ati/Asi) in the 172-164 BC forced migration of significant part of them to Central Asia. It was not limited to the “storm" of Greco-Bactria, their main part remained in the newly found motherland, including the basin of the Syr-Darya and the Aral area. In the second century, at least three hundred years after the beginning of their migration, Ptolemy (VI, 12, 4) wrote about the Lower Syr-Darya: ”... near a section of Yaksart in the north live Yati and Tagors, belower which live Augals”.
      119. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, Otto Maenchen-Helfen, University of California Press, 1973,

      120. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"

      121. The Languages and Writing Systems of the Tarim Basin, Matthew Anderson, SINO-PLATONIC PAPERS, 2012, page 5

      122. Tocharo-Bulgarian language parallels, 2008

      123. A.N.Bernshtam, Social and economic organization of Orhon-Yenisei Turks, 1946, p. 138

      124. Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Том1. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) стр. 75

      125. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 142

      126. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930 p. 10

      127. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, p. 16-17 :

      128. Heritage of Scribes: The Relation of Rovas Scripts to Eurasian Writing Systems, Gábor Hosszú, Rovas Foundation, 2012, ISBN 9638843748, p. 287

      129. National Historical and Archeological Reserve Madara, Sofia 2009, Pecham valdex, p.26

      130.  Акад. Ангел Гълъбов: Прабългарите, а не славяните са определили гените на народа ни

      131. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, page 28: "It is also unlikely that the Bulgar invaders were the mere handful that they are usually depicted to be. The tribe that settled at Oglos and so easily defeated a large, well-trained Imperial army must have been, to judge from the Imperial historians’ accounts, a tribe of considerable dimensions.",

      132. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, Peter B. Golden, page 20

      133. Encyclopædia Britannica, Turkic peoples

      134. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, 1998, University of British Columbia, page 53

      135. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, Peter B. Golden, page 27-28

      136. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, стр. 37, параграфа най-долу

      137. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, стр. 37

      138.   Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE."